Разположено в планинския регион на Преспанския дял (рид Чернатица) в Родопите, в рамките на община Лъки, Пловдивска област. Селото се намира на местност с югозападно изложение, близо до река Манастирска – бистър балкански поток, в който живее балканска пъстърва. На юг от селото се издига връх Преспа (Чил тепе), който с височина от 2001 метра предлага впечатляваща панорама към Беломорието при изгрев слънце. Местността е силно насечена, с редуващи се дълбоки дерета, била и върхове. Землището на Балкан Махала е ограничено от река Крушовска на североизток, река Манастирска на запад и връх Преспа на юг.

Много останки от минали епохи сочат, че на мястото, където се намира селото, е имало население още от V-IV век преди Христа. Първите сведения, които имаме за с. Борово като българско селище, са извлечени от старинни документи от XI и XVI век.

Село Балкан Махала е основано през 1850 година от жители на село Давидково: Балигаджа, Емин Гаджа, Мазъра, Ахмед Салих Куцото, Хасангара и други, начело с Шериф ага (Кара Шериф). Землището на Балкан Махала е част от Общия балкан, откъдето идва и името му. Кара Шериф постепенно придобил една пета от нивите, ливадите и горите на новата махала и се утвърдил като неоспорим лидер. Той закупил и една пета част от планината Гърковица, построил чифлик, имал 5 чифта волове, 700-800 овце и 40 глави едър добитък (мулета, крави и коне). Шериф ага се отличавал с находчивост и съобразителност. Той довел вода до своята къща, направил вир, и прокопал вада, по която течащата вода пренасяла оборския тор до нивите.

Шериф ага бил единственият в селото, който имал „ачик одая“ – стая за гости, където всеки минувач можел да се нахрани с айрян и хляб.

През 1902 година жителите на Балкан Махала се изселили в Турция, тъй като след Освобождението границата с Турция минавала близо до селото, което останало в пределите на България. Жителите на село Манастир, заедно с жените и децата, се събрали на границата, за да изпратят своите „комшии“.

През 1903 година в изоставеното село Балкан Махала се заселили давидковци: братята Ченгалови, Панайот Георгиев, Христо и Георги Стоянови, Гаврил и Стоян Шодови. По-късно към тях се присъединили Илия Терзиев, Петър Колев, Христо Стоев и Христо Урумов. След заселването на българите, джамията в селото била разделена на две: едната част станала училище, а другата – църква „Св. св. Кирил и Методий“.